Архив


Моля изберете дата.

Анкета

Одобрявате ли промените в община Враца?


[Виж резултатите]


Де гиди 20 години, колко се бързо минахте...

 

Юбилеен концерт изнесе ГИФ „Веселинче” към Младежки дом – Враца

В дните преди Коледните и Новогодишни празници в Младежкия дом във Враца навсякъде властва Коледния дух. Светят елхите, празнична музика се носи, а залите са препълнени с млади хора, дошли да празнуват. В една такава вечер поклонници на народната песен и приятели на групата за изворен фолклор „Веселинче” заприиждаха в голяма зала. На вратата красиви девойчета в национални носии посрещаха гостите по стар български обичай с пита и мед – да е сладък и спорен живота им. Същите благопожелания изричаха и влизащите.

Сцената е превърната в птица с криле от сини и златисти воали, като синевата на небето и светлината на слънцето. В центъра им, върху стилни български черги стои цифрата 20. Звучи народна музика, която ме връща назад, към 70-те години на миналия век, когато на един концерт в Дома на учителя, на сцената буквално изхвръкна гиздосия в национална носия, със святкащ поглед, трептяща бродирана риза и красив глас, който се издигна до тавана и се понесе навън, към небесната синева. Беше

Златка – златното момиче,

чиято песен чувах за пръв път. Оказа се, че учителката от НУ „Иван Вазов” не само пее като славей, но и подбира малчугани и ги учи на народни песни от врачанския край. В училището по изкуства „Отец Паисий” повечето от народните певци бяха нейни възпитаници. Да пееш хубаво е дарба. Но да възпиташ и създадеш поколения певци е мисия. На тази мисия Златка Попова е посветила живота си.

Преди 20 години в училището, беше създадена

групата за изворен фолклор „Веселинче”,

под ръководството на Златка Попова, с неизменния съпровод на акордеониста Милчо Макавеев. Началото беше трудно, но за Златка трудностите са за преодоляване. С всяка репетиция тя като че вдъхваше своята любов към народната музика в девойчетата, пожелали да се научат да пеят и те израстваха с песента. Зареждат се празници с народни обичаи – всички с песни от родния край: „Седянка”, „Коледуване”, „Лазаруване”, „Кумичене”, Великденско хоро”, „Гергьовски люлки”. Групата минава под стряхата на Младежки дом – Враца и продължава да израства. През 2000 година „веселинчетата” печелят национално отличие от събора в Копривщица. Редят се участия в Копривщица през 2005 г., Рожен – 2006 г., национален конкурс „Орфеева дарба” – София 2007 г., „Пауталия” – Кюстендил 2008 г. – първо място, „Напеви от Северозапада” – Монтана 2009 г. – трето място, „Столетова пее”- 2010 г., 10 – ти национален фолклорен събор „Копривщица 2010”, Втори фестивал за автентичен фолклор „Песни в полите на Балкана”- Жълтеж – 2011г., 14 - ти международен фестивал за автентичен фолклор – Дорково 2012 г., 13 – ти Международен етнофестивал „Децата на Балканите – с духовност в Европа” – Хасковски минерални бани 2013 г. и шест издания на Регионален фолклорен събор „Пръски от извора” – Враца. Фестивалите носят грамоти и награди, които създават име на групата. С тях расте и майсторството на певците и певиците. Понякога Златка Попова застава сред тях и запява.

Слушам сладкогласните песни на десетте девойки в красиви национални носии - „Девойко мари хубава”, „Брала мома ружа цвеке”, „Излезла е малка мома”, „Вело, моме”... И всички пеят с нейния маниер, като че ли всички те са нейни деца. Мисля си, дали има наистина някоя нейна наследница? Оказа се, че сред певиците е и нейната внучка.

„Рано е Радка ранила...” Запява някой с гласа на Златка. Наистина е тя. Застанала сред възпитаничките си, по стар навик запява и увлича другите. Мислех, че темперамента на Златка пригажда гласа й за игриви песни. Но тази беше някак тъжна песен за „три змея, три тъмни облака”, за майката на Радка – „магесницата”...Пее Златка и момичетата й припяват. Гледам я – не е мръднала с годините. Песента я държи, мисля си и младостта на изворната фолклорна група. Защото жива е кристалната вода на извора, която утолява жаждата и зарежда с енергия.

Редят се поздравления, цветя и благопожелания. Да поздрави своята любима учителка е дошъл и Анатоли – бивше „веселинче”, който вече е магистър по музика. Песента му е най-свидния поздрав за Златка. Защото той е тук, но много са нейните възпитаници, тръгнали по трънливия път на народната песен, които са хукнали след медената питка на живота си по целия свят. Където и да са, те носят песента в сърцата си. Песента, дадена им от певицата и учителката Златка Попова.

В залата са учители, родители и приятели на „веселинчетата”. Те слушат със затаен дъх и аплодират хубавата българска песен, поднесена по неповторим, златкин маниер. Де гиди 20 години, колко се бързо минахте, си казвам на края и си тръгвам с надеждата, че още дълги години Златка ще пее и ще води „веселинчетата” към нови концерти, с нови песни – все от нашия край...

Майя Пеева

 

05-12-2013 | виж всички новини | Принтирай Изпрати

 

Шанс нюз - ежедневник за Враца и региона
Design & Development:
DREAMmedia Creative studio